БАЛЕЗДРАТА

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Балездрата бе русоляв, с недоизживяно детство и винаги мускарав като циганче. Беше известен сред войниците с това, че като скачал веднъж оградата на поделението, се изсипал на главата на дежурния офицер като божие проклятие и че много донаждаше за всичко край себе си. Той бе най-точният стрелец, най-големият сваляч, пушеше най-скъпите цигари, почиваше всяко лято в Гърция, пиеше стогодишно уиски и прочие...

Веднъж нашият се прехвърлил през оградата в цивилни дрехи, наял се с череши във вилната зона и се курдисал за стоп на околовръстното шосе. На маханията му спрял очукан жълт вартбург. Вътре - шкембелия чичко с очила.

- Къде?

- В Бургас. Чака ме едно гадже - развързал торбата Балездрата.

Тя била дъщеря на шефа на Нефтохима, карала червено - "ама такова червено няма друго в България" - БМВ и закусвала само във виенска сладкарница. Затова той бягал от казармата, а не тя идвала при него - тук нямало виенска сладкарница.

- Ама ти войник ли си? - изненадал се шофьорът.

- Ефрейтор - поправил го Балездрата.

- И избяга?

- Всяка неделя. Понякога и през седмицата.

- Ами командирите ти не те ли търсят? - усъмнил се чичкото.

- Абе, търсят... Като занеса на ротния бутилка стогодишно уиски "Сто гайди"...

- Не мога да повярвам.

- Абе, ако взема да ти разправям... Дядото колкото отпуска ми е купил - от триста дни казарма двеста съм бил в официална отпуска.

- И каква е тарифата?

- Петдесет марки на ден.

- Че той ротният ти трябва пари да е натрупал.

- Милионер е - кимнал уверено Балездрата. - Нали ти разправям, че само от мен има десет бона.

- А от другите?

- И от тях по толкова - убедено потвърдил нашият.

Обаче в Бургас чичкото изведнъж млъкнал, свъсил вежди и още по-изведнъж спрял пред комендантството.

- Аз съм командирът на дивизията - представил се той. - Искам да ми напишеш всичко, което ми разказа.

Балездрата не загубил присъствие на духа:

- Абе, аз съм най-големият лъжец в поделението. Що ми се връзваш?...