ГОТВАЧОВА ЖАЛБА

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Иван стои пред кухнята на поделението и реве. Часът е необичаен за рев - пет сутринта. Още по-малко пък прилича на Иван - четиридесет и две годишен дългуч, старшина и готвач на сто гладни гърла. Но той си седи на пейката отпред и реве ли, реве.

До него виси Течето - голям и мехурест старшина, сега дежурен по кухня. И го пита през минута:

- Що ревеш бе, аратлик?

Готвачът подсмърча и реве.

Пристига началникът на продоволствения склад Данчо. Той изважда продуктите и пита Иван:

- Що ревеш, бе?

Никакъв отговор. Или само подсмърчане - ако то е отговор. Течето отива да приготвя закуската. Данчо пак настъпва Иван:

- Абе какво ти става? Баш сега ли намери да се разкиснеш - нали го знаеш Течо какъв е кодошлия? Ще те спука от майтап.

Иван си реве ли, реве.

Закуската е готова. Войниците я изяждат. Работното подразделение започва да мие чиниите... Иван реве.

Течето пак се завърта около него.

- Какво става с тебе бе, аратлик? - душеспасително пита той.

Иван най-после дава признаци, че чува.

- Нъл знайш Стоян Чабуджака?

- Знам го - началникът на жена ти.

- Началник зер - изплаква Иван. - Зър него плача.

- За какво? - чеше се Течето по голямата глава.

- Ами таковал малко жената - изплюва камъчето той.

Течето въздъхва облекчено.

- Аз рекох, че някой е умрял. - После минава в настъпление: - Е, ти сам казваш, че било малко... Че като е малко, що ревеш бе, аратлик?...