ПОЛКОВНИК РАЗСЛЕДВА КРУПНО ПРОИЗШЕСТВИЕ

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

В ямболско поделение започна строителството на голяма спортна зала. За откриването трябваше да дойде лично министърът на народната отбрана. Поради тази причина тя стана обект №1 за всички големи началници.

Най-отговорен, естествено, се считаше командирът на дивизията полковник Марин Янов - човек с такива ТТД /тактико-технически данни/, че би сбръчкал който и да е психиатър. Всеки ден той посещаваше строежа и даваше ценни указания, които, ако се изпълнеха, залата щеше да е мелез от наклонената кула в Пиза, панелен небостъргач и партизанска землянка.

Определен бе и денят на откриването. Цяла нощ Марин Янов не спа, защото, колчем затвореше очи, присънваха му се министерски вертолети и падащи звезди. Още в тъмни зори грабна старшината, отговарящ за обекта и го помъкна на последен оглед. Оказа се, че лошите сънища са цвете в сравнение със сюрприза, който съдбата му бе подготвила. Точно там, където щеше да се опъва лентата, се мъдреше голямо кафяво лайно, вече облепено с расови зелени мухи.

- А! - изпъшка старшината и едва не припадна отгоре му.

Полковникът запази самообладание. Вперил очи в сюрприза като хипнотизиран, започна да го обикаля с бавни шамански крачки.

- Това не е наше дело - направи след малко първото си умозаключение, имайки предвид чуждестранна диверсия.

- Тъй вярно - съгласи се угодливо старшината. - Само тия говеда от танковия полк серат, където им падне.

Полковник Марин Янов не го чу, заслушан в шума от работата на мозъка си.

- Да е войник, не е войник - страх го е - извърши следващото откритие той.

Старшината го гледаше благоговейно и не смееше да спре потока от гениални мисли.

- Да е офицер, не е офицер - срам го е - продължи да обикаля Марин Янов.

Изведнъж се спря осенен, плесна се по челото така, че мухите се разлетяха и отсече с железен глас:

- Старшина-школник е!