ЗАЛЕЗЪТ НА ГДР

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Старшина Георги Дончев Радев бе от старото поколение - спазваше това от уставите, което знаеше, точ в точ. Добре, че знаеше малко... А знаеше малко, защото от дете най-мразеше да чете. Подписваше се с трите си първи букви - Г.Д.Р., та затова и в поделението му викаха Гедерето. Освен с този си прякор беше известен сред наборите и с репликите си по адрес на войниците. Някои от тях бяха класика:

- Иванов, от половин час те гледам как стоиш един час край парцала и се мъчиш да умреш!

- Петров, не гъделичкай паркета! Няма да се засмее.

Лошото бе, че консумиралият репликата обикновено не излизаше в отпуск...

Какво ли не пробваха да го пречупят - изпускаха гумите на москвича му, заливаха покрива с киселина, мазаха му вратата на склада с грес... Нищо.

Докато една година не дойдоха в ротата десетина шопчета... Ей, акъла му взеха - по радиоуредбата го бъзикаха, по стените писаха стихчета за него. А той със секирата в събота и неделя... Резултатът - все реми!

Едно шопче обаче се досетило и да вземе да му прати адреса в един секс-вестник. "Старото куче Георги Дончев Радев, живеещо на еди-кой си адрес, търси млада кучка за летния сезон. Осигурява кокали на корем..."

Брее, като тръгнали едни писма! Че и снимки - голи мацета, съблечени мацета, дибидюс мацета... Всякак се предлагат на стария.

Госпожа Радева като бясна слоница:

- Простак! Другите не си дават името, а ти, глупако, чак и адреса у дома!

- Абе, Ленче, това е провокация!

- Провокация ли? Гиди, женкарино, гиди, курварино!...

Оттук нататък започна залезът на ГДР...