МУТАНТИ В СЕЛОТО

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Кайряците бяха мутантите на селото. Какво семе се месеше там, дяволът ли бъркаше в Кайрячката, но пелтеченето, кривогледството и малоумничеството бяха най-леките им кусури. А се рояха - боже, всяка година и гадина...

Дъртият Кайряк освирепяваше от дете на дете, докато и той заприлича на тях.

Първо ги биеше. Като магарета. Жестоко. Някой се обади в милицията. Извикаха го, "посъветваха" го.

Започна да ги връзва с кучешкия синджир за крушата в двора. Зиме, лете, в пек, в дъжд - кайрячетата скимтят и дрънкат синджира.

Някой пак сигнализира. Пак го извикаха - вече в полицията. Пак го "посъветваха".

Той взе от дума - спря да ги връзва. Сега ги събличаше. Да, бе - дибидюс голи. Съблече го, както го е Кайрячката родила, и го изгони на двора. Обикаля Кайрячето навън и скимти - зиме, лете, в пек и студ...

Веднъж натирил най-голямото си момче - към шестнайсетгодишен кривоглед тинейджър. Вън - ноември месец. Дъжд, ветрец - както се полага за късната есен... Помръзнало момчето и се шмугнало в тоалетната на комшиите Станкови.

След малко Станковца тича със зор. Влиза като фурия, сваля гащите, кляка. И тогава вижда Кайрячето - голо и не за годините си надарено.

Стрелнала се като диво прасе - гащите като букаи на глезените, портичката на клозета като кошум* на врата... И вика:

- Помооощ!...