РОМСКИ ЦИГАНИИ
Андрея Илиев
Автомат, но не "Калашников"
Затварянето на тролейбусните врати заклещва дебела циганка. Част от нея /по-пищната/ остава вътре, друга - по-малка, но накичена с чанти - навън.
- Ай, мо - обръща се с бялото на очите си към друга от махалата, успяла да седне на задната седалка. - Обади се да отворят, че торбата с хохалите остана вънка.
- Ай, ай - ахва другата. - Ко да напрая? Нали знайш, чи вратите са отомат, мъ?...
И "Радецки" гордо плава...
На спирката се карат две циганки. Едната е дребна, сива и слаба като врабец през февруари. Другата - дебела като депутат на трети мандат и с лъскави бузи като министерски мерцедес.
Слабата изнася дълга тирада, изпъстрена с красиви думи като курва, уруспия и мастия, от която към края се разбира, че дебелата е съблазнила мъжа й.
Тя я изслушва със светещи от превъзходство очи и като млъква, хвърля в лицето й следните презрителни думи:
- Ай, виж са мъ! Съдя хохали. Мъж ти да не е куче, чи да яде хохали? Ша доди при мен, я! Щото като ми съ качи, плава ли, плава!...
Петел - хем френски, хем хермафродит
Двама цигани разговарят на съседната маса по "стопански" въпроси и то на такъв тон, че искам - не искам, ги слушам.
- Имам един гащат петел. Всеки ден ми снася по едно яйце.
- Ай, ти добре ли си, ве? Петел да снася?
- Снася, ве, що не ми вярваш?... Той е френски, ве! Такъв... хемероид, ве!
- Другият се замисля над довода и тъй като му се струва основателен, се примолва:
- Амчи дай ми някое яйце от него, че и аз да завъдя хемероиди, ве!...
© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001