И ТОЛКОВА...

web

Сивеят морените,
препичат се на слънцето голи.
Стволи на борове в далечината,
буки издигат чела.

Аз скачам от скала на скала.
Но ето - спрях.
Цветче във венчето на здравец
между две скални гърбици изгря.

С многопръстия се е хванало
на камъка в раната - в шепичка пръст.
Издига ръст едно нежно стебло
и се смее!

Колко устрем за капка живот!
И разбрах - дошли сме да бъдем
под небесния свод
и толкова...

1957 г.