Лилия Нанева - Краткостишия

КРАТКОСТИШИЯ

web

ВЕЛИКДЕНСКИ ДЪЖД

Изплака се небето
и ухае
на Възкресение
светът.

УТРО

Като сълза от щастие
усмивка се търкулва
от съня към устните.
Събуждам се.

Усещаш ли колко столетия
заедно сме били
и още колко спомени чакат
да ги събудим?

Устните ми върху пулса ти.
С всеки удар на сърцето си
ме целуваш.

ПРОЗРЕНИЕ

Днес видях
как дърветата
се целуват -
рана в рана,
зараснали заедно.

ОТКРИТИЕ

Разранява животът душата,
а когато внезапно се влюбиш,
проумяваш, че Раят
е зад твойте клепачи.