* * *
Ето там
сред остри камъни,
бодливи храсти
и съскащи влечуги
белее сняг,
искрящ и девствен,
по чудо оцелял във жегата.
С окървавени пръсти пълня
захвърлен съд,
щастлива бързам
сега обратно към върха,
към теб.
Нося сняг.
Отново влизам в мрежата
от разлюлени клони,
от листата капе зной,
снегът внезапно натежава,
ужасена го захвърлям,
ръцете ми олекват празни,
свободни от абсурдната мечта -
през времето
до теб да стигна,
понесла късче чистота
за нашето неземно изваяние
горе -
на пустеещия връх,
където може би
ме чакаш още.
© Живка Свещарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2019, № 9 (238)
Други публикации:
Живка Свещарова. Нежността на дъжда. Велико Търново: Фабер, 2010.