web | Жената - грешната и святата
Очите ми са много уморени
- тъй дълго са очаквали!...
И насълзени
ги навеждам.
И не поглеждам
на синьото море граничната черта,
на корабите белите платна,
ни полета на ятото от чайки...
Ръцете ми треперят в изнемога
издигани към Бога
във толкова молитви!...
И аз ги свалям бавно.
Политва
като последен хладен лъч,
като последна,
простреляна и все пак устремена птица
една печално-синя, мъничка надежда.
Далече
трептят платна триъгълни
пристига,
бял и златен корабът.
- Но аз не чакам никой,
нищо вече.
© Весела Василева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019