web | Жената - грешната и святата
В стаята е тихо, тъмно и спокойно
и отреза небе в прозореца е син
с оная тъмна и спокойна синева на вечерта;
от улицата гласовете идват глухо и нестройно
трещи трамвай по старата желязна линия,
а вътре се огъват по стените
на цветните реклами светлините.
Но нищо не разбива тънката преграда
и ти зад нея чакаш и мълчиш
и може би задържаш и броиш
минутите на своя скрит покой,
изпълнени със тази малка самота
в сърцето на света,
и в тишината радваш се и страдаш
тъй близо до човешката река,
човешкия порой.
Във стаята е тихо, тъмно и спокойно
- безбройни,
само твои мисли от пашкула си излитат,
безчислени
желания неясни, неизбистрени,
с рекламите се чупят о стените,
заключени във стаята трептят.
И в тоя плах, откъснат свят
ти чувстваш, всичко е изпълнено със тебе,
и сякаш тук е твойто малко жребие:
да гледаш улицата само през стъклата -
квадрат от синевата на небето,
да слушаш отдалече, глухо и нестройно,
как идват гласовете.
А в твоя ъгъл - тихо и спокойно
да бъдеш само ти, и мислите, и нещата -
затворени, безмълвни зад стъклата.
© Весела Василева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019