ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Тя се крие - преследват я. Тя не спи, не яде.
Тя от чуждия дом шепи радост краде.
Толкоз рядко показва се - като мъжки сълзи...
Ти я срещна - позна ли я? Сега я пази.
Ето мириса див на изплъзващ се звяр,
ето тежкия полъх на горски пожар,
на далечна потеря нестройния лай...
Дръж се, скъпи - наблизо е вълчият рай!
Бягай! Скачай над клони, капани, стрели,
през което разкъсва, през което боли
и недей се обръща - ще те следвам докрай.
...Само мъртва ще вляза във вълчия рай.
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.