ОКТОМВРИ
Къде е капещият сок на черните къпини?
Защо морето посивя, а пясъкът изстина?
Обичам пъстрите чадъри и пясъчните диги -
октомври, искам си ги пак, върни ми ги, върни ги!
Прелитат грачещи ята над мъртвите градини
и кипва гроздовият сок в копнеж да стане вино...
Душата ми лежи в пръстта в пустеещите ниви,
и си отива радостта, безславно си отива -
не е възможно да я спра с безсилните си думи,
не е възможно да се свра под гниещата шума,
ще остарея, ще умра, в пръстта ще се разтворя -
октомври мой, октомври вечен, завинаги октомври.
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2019, № 4 (233)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.