* * *
Миражът е далеч - все по-желан и смътен.
По залез тръгвам - скоро нощта ще ме прегърне.
Измамен е върхът, но няма да се върна -
какво ще стане с мен, ако изгубя пътя?
Потайни звуци, сенки, безбройни горски друми,
протягащи се клони по сипеите стръмни...
- Почакай - каза мама, - поне додето съмне!
Но вятър луд отвея майчините думи.
Вървя по тънка нишка над пропасти дълбоки
и облакова сянка пътя ми минава...
Поне в съня ми идвай, недей ме изоставя -
какво ще бъда аз без твоята посока?
Клеветнически лай... Така далечен тътен,
очите им са злобни, душите им са стари,
не тръгвай - иде мрак, нощта ще ме завари...
Какво ще стане с мен, ако изгубя пътя?
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.