ЛУДОСТ
Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш -
като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
както са пусти сърцата им, тъй да са чашите пълни,
да ме заплюят мъжете, а пък жените прокълнат...
Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки -
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока -
да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана ще вие,
и да се кръстят старците, и да ме плашат със бога -
мога без бога, майсторе, само без тебе не мога -
че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша...
Като те виках, майсторе - луд ли бе, та ме послуша?
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.