* * *
Из непристъпните гори
на любовта и ревността
насън обхождах до зори
пътеките на лудостта,
разкъсвах дивия трънак,
за да кърви и да боли...
Насила връщаше ме пак
гласът на първите петли.
Иди си, слънчев ден, уври!
Душата ми лежи в пръстта
и броди в мрачните гори
на любовта и ревността.
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.