ЕПИТАФИЯ
...Зачем нам, поручих,
чужая земля?
На повелител чужд аз бях васал послушен.
Аз бях придворният поет на краля:
към друга - щедрия, към мене - равнодушния,
пресмятащ ласките към мен, броящ похвалите.
Аз бях от свитата слугата най-покорен.
Аз спях на прага му, по-вярна и от куче.
Аз бях го срещнала, за да му служа неуморно,
за да му дам любов - и никога да не получа.
За друга хлябът, а за мене - ножът.
На нея розата, на мен в сърцето - рана...
Аз - воин луд - главата си положих
за чуждата земя, на друга дадена.
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2019, № 4 (233)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.