ВТОРИЯТ БЛИЗНАК
Едва ли е знаела нашата майка,
че носи в корема си двама близнака.
Тъй бедна била, че когато родила,
ѝ казали бабите само за брат ми.
А мене, по-дребен и слаб, ме отнесли
далеч от дома - вдън гори тилилейски.
Но аз не умрях посред горските твари -
живях като тях, пълзях и проходих.
Безпаметен бях, но зовът на кръвта ми
ме водеше вярно по пътя обратен.
И стигнах накрая до родната къща:
разбрах, че е тя, сякаш в нея бях расъл.
Надникнах през малкия нисък прозорец
и майка видях как лежи като мъртва,
а братът-близнак - мъж охранен и силен -
как суче все още и я обладава.
Взех камък, и докато беше улисан,
разбих аз главата му и го отместих.
Дано никому господ не дава да види
поруганото тяло на родната майка!
Тя дъх си пое и за миг ме погледна.
Приседнах до изхода свят на живота:
и чакам, и плача, и сили събирам
живота, заченат във грях, да убия.
8 септември 1989 г., петък
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.