ВРЪСТНИЦИТЕ НА БАЩА МИ
В кръчмицата селска са се свили,
през снега докретали едва.
Мента си поръчват или сливова
и цигари "серт" или "яваш".
Ала недостигнала устата,
чашата в безсилната ръка
често се разплисква без остатък
и надолу вадички текат.
И се случва някой да изпсува,
но замлъква пак, глава навел.
А непоносимо тържествуваща,
черна котка между тях снове.
Късно е. И първият си тръгва...
Но не бързай, старецо, постой!
Вън виелицата с пълно гърло
реже тъмнината с вълчи вой.
Дебнещата кръвожадна глутница
с тебе ще засити своя глад..
Боже, направи да стане чудо
И сезоните върни назад!
Лятото върни на тези хора -
с някогашна сила ги дари.
Татко да се върне и на двора
нещо все така да майстори.
И да му разкажа аз, разпален,
как си тръгна старецът злочест.
А невярващ, той да ме погали:
няма вълци, приказка си чел...
2-3 септември 1987 г.
сряда-четвъртък
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.