ВЛАЖЕН КЛИМАТ
Над тръпнещата земна плът
валеше сняг. И дъжд валеше.
Каквото трупаше снегът,
дъждът веднага го топеше.
Омекна твърдата земя -
разложи се на кална плазма.
И всяка локва задимя -
отворена кървяща язва.
Небето просто се раздра...
Какъв страхотен катаклизъм!
А иначе по календар
си беше зима. Беше зима!
И трябваше да свие студ -
дърво и камък да се пука.
Навярно господ беше луд,
но как да му отправиш упрек!
А чакаше земята сняг -
дълбок, целебен, незапомнен...
И тежко дишаше в несвяст
като изпаднала във кома.
Но после я покри нощта
със мръсното си одеяло.
И я приспа със песента,
че утре всичко ще е бяло.
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.