ВАЛС
Персоналът на затвора тази вечер празнува
в кръчмата срещу централния му вход.
Затворници свирят тъй страстно и хубаво,
че отгоре се лющи опушеният ѝ свод.
Като облак градоносен, като възмездие
той над нас е натежал, е натежал.
Още миг и ще зейне нелесната бездна,
но нека изживеем мига без жал.
Нека музиката е безмилостно вихрена -
да разлюшка до дъно спокойните ни съдби
и скалите подводни на пороците ни скрити
да оголят най-сетне позеленели зъби.
Свирете, затворници! По главите ви остригани
как блестят карнавално капките пот!
В центрофугата на вълшебния валсов ритъм
е осъден да се пречиства целият ни живот.
Тази присъда е безсрочна и окончателна
и на обжалване не подлежи.
Затова свирете и ни обграждайте зад стената
на валса. А таванът над нас ще издържи.
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.