УЛИЦА "КАМЕННО ЦВЕТЕ"
Съседката, бездетна и разведена,
се връща рано днес - преди да мръкне.
Мъжът, когото води, не е снощният -
той беше много млад, почти момче,
а този е човек в години, затова
тъй нервно и страхливо се оглежда.
А вън не е залязло още слънцето
и толкова далече е нощта...
Но с тоя свят какво я свърва вече?
Квартирата ѝ е преддверие към оня.
Дори леглото ѝ, издайнически скърцащо,
безмилостно напомня на ковчег,
във който, легнала сега, умира:
остава още малко - два-три тласъка -
и тялото на уморения любовник
като огромна буца пръст ще я притисне.
29 август 1987 г., събота
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.