ТЕАТЪР НА АБСУРДА
На сцената светлинен сноп
върху платното се насочва.
И ето: земното кълбо
напомня ябълка самотна.
Тя зрее пред самите нас -
тъй сочна, дъхава, голяма!
Ще дойде страшната ламя,
а още братята ги няма.
Но през златистата кора
те, тримата, глави проврели,
се вслушват в стихналия мрак
и изпълзяват като червеи...
И всеки чака своя ред
в нощта ламята да надвие.
Но тя не ходи да краде
такива ябълки червиви.
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.