СТЪПКА ОТ КОПИТО
Отдавна сигурно е стъпил волът
в пръстта край този стар коларски път,
щом ръбовете вече са заоблени
и връхче е покарала тревата.
Валяло е. И в своята затвореност
прилича стъпката на малък свят
с морета, острови и континенти,
с живот, невидим за окото просто.
Не знае волът, че е бог-създател,
но ти, човеко - негов господар, -
недей да мислиш, че това е локва.
Ти имай милост - надкрачи я.
И без това ще заприпича слънцето:
водата ще се изпари и стъпката
ще зейне, съхнеща, като уста мъртвешка.
И в този свят, неподозиращ нищо,
това е най-голямото събитие -
сега навярно там се съобщава
за ураганни бури над Пасифика.
23 септември 1989 г., събота
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.