СТАРИЯТ СЛЕПЕЦ
Продава камъчета за запалки
на кооперативния пазар:
във розова кутийка ги размахва -
дрънкулка за разплакани деца.
Ала пазарът все си вдига врява
и си остава все неутешен.
Но кой от нас слепеца стар познава,
макар че той е тука всеки ден?
Стотинките опипва с вещи пръсти
от двете им страни. И не греши.
Дали, додето плащаме, той всъщност
не разпознава нашите души?
От гузност се боим да го погледнем.
А камъчето крие чудеса:
дори да ни пронизва вятър леден,
една-едничка негова искра
ще стигне да запалим по цигара,
а вкъщи печката да забумти
или пожар да лумне и пазарът
да се стопи във пламъци и дим...
Между сергиите вървим в навалица,
един о друг притиснати съвсем,
подобно камъчета за запалки
в кутийката на стария слепец.
3-5 юни 1986 г.
сряда-петък
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.