ПОМОЩ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО
Внимателно да стъпваме, понеже стълбите
са стръмни, пък и вехтории и буркани
препречват пътя ни. А стълбищната лампа
редовно я крадат. Но свети процеп в дъното:
вратата е това - там трябва да почукаме.
Ще ни отвори може би човекът, който
единствен според списъка на домсъвета
се бави още с доброволната си вноска.
Но нека в безчовечност да не го виним,
защото в колективната си състрадателност
не виждаме ли само онова нещастие,
което идва неочаквано и с трясък?
Нима е бил невидим оня трус, когато
човекът се е сривал пред очите ни
дотука чак? За него кой събира помощ?
Над жилището му дори гаражи има.
Навярно и в мига на земното боботене
той си е мислел, че колите пак потеглят.
А на разтърсващия им моторен пукот
детето му пригласяло е с "фиу-фиу",
очи в тавана, нисък и пропукан, вперило,
тъй както другите деца в небето гледат,
когато самолет над къщите прелита.
За разлика от нас той просто не разбира
какъв е ужасът на горните етажи,
какво е дом да имаш и да го загубиш.
Затуй сега, без дума да ни каже,
измачканите свои десет лева дава
и хлътва в катакомбата, която сигурно
на следващия трус ще бъде епицентър:
ще се разместят пластовете пак, защото
земята не търпи в недрата си пространства.
15-16-17 декември 1986 г.
понеделник-вторник-сряда
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.