ПАВИЛИОН ЗА СЛАДКИШИ
Войникът чакаше пред мен
на дългата опашка -
макар че беше душен ден,
не сваляше фуражка.
Широкоплещест, като щит
ме пазеше от нещо.
Не чух куршум да пропищи
и да простене жертва.
Но може би опасността,
коварна и укрита,
е някъде напред, а там
не можех да надникна.
Там вместо мене гледа той
и трябва да му вярвам -
ако реши да почне бой,
да му се подчинявам.
И в щит да се превърна сам
(а може би - в мишена!)
пред хората, които са
подире наредени.
Дойде редът му и зави
в алеята към пейките.
И пак света видях красив,
видях в лице и него:
но всъщност беше ли войник
момчето със сладкиша?
То се облизваше с език
и гледаше момичетата.
7 септември 1987 г., понеделник
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.