ОБЕДЪТ НА СТАРЕЦА
Селото е вече запустяло,
къщите - с порутени стени.
Той седи, загърнат с одеяло,
в авустовските горещини.
Маса до разбития прозорец,
а на нея - бог каквото дал:
малко сирене и малко бобец -
все това в живота си е ял.
Сам останал - сам си и говори...
А било е пълно със деца
и са се редили на прозореца
като млечни зъбчета в уста.
И изгризан, в зиналата рамка
кост заседнала сега е той.
Ще потъне - да го бутнеш само,
но и да го бутне няма кой.
Сила ще му дойде пак със хляба,
но отчупен, залъкът сега
се търкулва и го търси сляпо
сухата, трепереща ръка
А врабче подскача на перваза -
него тука хич не го е страх.
Клъвва залъка и го отнася
някъде в крайпътния шубрак.
1 септември 1978 г., вторник
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.