НА ПЪТ ЗА РИМ
На Масимо Витор
Пред Рим, пред този Вечен град, със Масимо
седим в една крайпътна пицария.
Той срещна тук приятел от казармата.
След толкоз време и на чаша бира,
естествено, съвсем ще си припомнят
как най-патриотично са ги учили
врага си безпощадно да убиват.
В посока своя думите потеглят
и техните нестройни шумни армии
не с огън, а с ликуване превземат
най-светлите владения на спомена.
Достигат в болницата чак, по-точно
при медицинската сестра, която,
ах, млада е била! и тъй нататък...
Те сигурно тогава са приличали
на онова войниче свито в ъгъла:
вратът му е подстриган чак до кожа
и униформата го стяга здраво.
Разказва нещо - тихо и припряно.
А майка му го гледа с умиление
и с крайчеца на своята забрадка
неволната сълза избърсва скрито.
Баща му, горд и сдържан, се усмихва -
нали и той по този път е минал.
Неделният следобед си отива -
ще свърши отпуската, те ще хванат
вечерен влак, навярно към Калабрия.
Ще падне мрак и тази среща също
ще бъде само спомен и ще свети
тъй както лампата сега над тримата,
над всички в пицарията, над мене -
обектът на военните учения...
Но Масимо пропъжда моя унес:
"Хей, Стефано, чин-чин!" И ме подканва
да тръгваме, защото много исках
да влезем в Рим, преди да се е стъмнило.
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.