ЛОВ НА РЕДКИ ЕКЗЕМПЛЯРИ
Две момчета - две зверчета - бяхме ние с теб.
Не усещахме как бързо - ден след ден - растем.
И лудувахме безспир из цялата гора.
Тя ни хранеше, поеше. Майчица добра!
Но пораснахме - узнахме своята цена:
зарад кожите ни дебнат с пушка и капан.
Ала кой ще ни застреля? Има ли такъв?
Кой с капан ще ни надхитри или с ловна стръв?
Но надхитриха ни с трап, маскиран и дълбок -
не можахме да изскочим даже с лъвски скок.
И отчаяни, се свихме... Как да бъдеш смел!
На разсъмване изтръпнах - ти не бе до мен.
Ти надничаше отгоре със един ловец.
Питомно и чуждо беше твоето лице...
Плъзнах поглед по стената - начаса разбрах:
за нагоре стъпала ти сам си издълбал.
Щом си толкоз умен, няма да те одерат -
или в цирк ще те изпратят, или в зоопарк.
А ловецът ме подмами да се изкача -
твойта стълба ми посочи. Дръпнах се - не ща.
И за него моят случай сам се изясни:
гръмна в мен, но не улучи. Ала ме рани.
Как се хвърлих и захапах гръмналата цев!
И окървавен, изскочих със предсмъртен рев.
Той от страх се разтрепери и изгуби ум.
Нито куче ме настигна, нито пък - куршум.
Бягах, грееше над мене слънчевия свод.
Сбогом, братко и ловецо! Добър ден, Живот!
7 септември 1987 г., понеделник
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.