КЪМ СЕБЕ СИ
Аз излизам и пак те оставям самичък.
А широкия свят исках с теб да обходя
от екватор до полюс, но трябва да свиквам
с този пояс умерен - бил много удобен.
И прилежно се уча, на прага стъписан,
между вътре и вън да съм филтър въздушен -
във квартирата тясна с жестоко безсилие
гробен климат поддържам: студ, влага и мухъл.
А не смея пред хората да те покажа -
колко присмех зловещ трополял е подире ни -
като валяк и двамата да ни премаже.
Ние бягахме... Лудост бе да ги възпираме!
Затова те укривам подобно еврейче -
вън все още вилнее фашисткият демон...
ще избухне война! Той на смърт е обречен!
И ще тръгнем, дете, по света неразделни.
1984 г.
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.