КРЪВТА НА ГЪЛЪБА
На Атанас Мочуров
Додето аз с трохи съм го подмамвал,
ти с прашка си го целил, в храста скрит.
И той внезапно потрепери само,
глава разбита в пясъка зарил.
Жестока точност! Мъничко човече,
разбираш ли какво направи ти?
Сега, изплашен, съжаляваш вече,
притиснал го до своите гърди.
Но как да те теша? В това убийство
неволно станах съучастник твой.
Свали окървавената си ризка,
иди си вкъщи и се успокой.
Но ти не чуваш. Хлипащ и подсмърчащ,
ме теглиш към крайпътната трева:
маслиновото клонче ли ще търсиш,
което гълъбът е изтървал?
Петното на гърдите ти светлее
и алена мишена ставаш сам.
Нима и в тебе някой се прицелва,
а аз отново нищичко не знам?
Не бой се - няма да те изоставя.
И ти вървиш, притихнал, след плача.
А сякаш от от сърцето ти направо
кръвта струи... Дано да не греша!
19 юни 1986 г., четвъртък
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.