ИНФАРКТ
Пулсира пак взривеното сърце
и той проглежда - гол под светлината...
Но там - срещу смъртта лице в лице -
видял ли е какво е по-нататък?
А беше в селото най-як и здрав
и да говори за жени обичаше.
Хлапаци, уж улисани в игра,
надавахме ухо да чуем всичко.
Мъжете, любопитни като нас,
край него слушаха: било по жътва,
на извора студен една жена
сред жегата дошла да пийне глътка.
А той, укрит в усойния шубрак,
я гледал кладенчето как надкрачва:
повдигнала поли и две бедра
проблеснали във мрачината здрачна.
Сърцето му, издуто от кръвта,
за малко да се пръсне от безсилие:
за миг го е докоснала смъртта,
но как човекът за това да мисли!
И отразила бистрата вода
широкия разкрач до колената -
дори и още педя той видял,
но мрак, влудяващ мрак било нататък.
5 септември 1987 г., събота
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.