ГОДИНАТА НА ГОЛЯМАТА СУША
Чак във края на зимата сняг, едър сняг, заваля
и затъкна с парцали устата на всички дерета,
заравни върховете: изгубила образ и глас,
бе Земята яйце в инкубатора син на небето.
Но под слънцето, точно на двайсет и първия ден,
се разпука черупката бяла. И голото пиле
беззащитно запърха, но скоро със мощни криле
като птица зелена свободно в простора ще литне!
И със радост посрещнаха всички планети вестта
за крилатия жител на тяхната мирна държава.
Каза сам Президентът в съгласие с тях,
че на младото крехко създание слънце му трябва.
Ала те не видяха как после той с дяволски жест
и случайното облаче ловко с опашка замиташе.
А цъфтеше Земята! Но нейният буен цъфтеж,
недостигнал до плод, бе обречен на слънчева гибел...
Из прохладния парк на небесния столичен град
Президентът си точеше зъбите и се облизваше.
А отдолу Земята с напукана жълта кора
като пиле на грил се въртеше под слънцето силно.
18-21 юни 1984 г., понеделник-четвъртък
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.