ДЪРВО ВЪРХУ КОМИН
На кръстовище градско под дружния залп
на колите земята простенва.
Но високо над черния кръст от асфалт
то потрепва, по чудо спасено.
И расте върху вече ненужен комин:
тази сграда е топлофицирана,
но душата ѝ сякаш със струйка от дим
във дръвчето се е въплътила.
Сам-само ред желязната гола гора
на антените за телевизори -
с тях кръстосало клонки в неравна борба -
то улавя сигнали в ефира.
И ги праща надолу към корена свой.
А по пътя до земните рани
като снопче от жици невидимо той
ще оплита стени и тавани.
И когато, заякнал, се впие в пръстта,
ще съзрем на екрана безкраен
как дървото без милост над тухли и прах
свойто знаме зелено развява...
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.