ЧЕШМА НА ДВОРА
Раздразнен може би от нейното шуртене
или подведен от разсеяност небрежна,
един от нас (но кой ли?) снощи е затегнал
до края кранчето ѝ. Песента ѝ нежна
е секнала - и нейният акорд последен
в една прозрачна дълга капка е замръзнал...
Чешмата бе единствена на двора тесен,
затуй сега край нея се събрахме бързо.
Но как да я размръзнем? И водата вряла,
с която е заливахме, се вледеняваше.
А зимата, уж толкова невинно бяла,
обагряше ръцете ни до посиняване.
...Безпомощни се разотидохме тогава,
но дрънкаха с надежда съдовете празни.
И пълнеше душите ни едно забравено,
загадъчно и светло чувство, че сме жадни.
(написано около 1979 г. в най-мизерната ми тогавашна квартира)
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.