ЧЕРВИЛО
Отметнала назад глава, жената
срещу мен в купето
насън похъркваше едва
и в пот ѝ плуваше лицето.
Приличаща на кръв, потта
като при слънчев удар швирна
от начервената уста
към вече сбръчканата шия.
Бях сам и долових със страх
във хъркането ѝ хриптене.
И постепенно осъзнах -
тя бе умряла тъй пред мене.
Но можех ли да отменя
присъдата ѝ от живота!
Усещах само, че в съня
тя го живееше повторно.
Отдавах почит мълчалив...
И мислех си, че и съпругът
е също стар, ако е жив,
децата имат грижи други...
А влакът скорост бе набрал -
плющеше весело пердето.
Заничаха като в игра
за миг крайпътните дървета.
Светът нехаеше с една
невинна детска безсърдечност
за тази възрастна жена,
отправена на път далечен.
17-22 август 1982 г.
сряда-неделя
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.