АСТРАЛИЯ
На Борис Христов
Тази лятна трева на любов ми мирише -
на плът съкровена в мига на зачатието.
Няма смърт! Има само последно двустишие
в поетичния двубой между тялото и душата.
Удивителен знак вместо точка накрая -
той подобно комин в небитието забит е
и душата през него издимява се тайно...
Но един е животът, а - безброй удивителни!
Затова ли, душа, като смъртен затворник
в пролуки по тялото търсиш скрит изход?
Но отчайващо младо е то и раните скоро
заздравяват, кървейки, а няма амнистия.
Но когато веднъж ключалката на сърцето
направи засечка и остана отключено тялото,
ти изхвръкна навън и ключа подло отнесе.
И размениха местата си бога и дявола.
Сред астралната пустош най-сетне въздъхна,
освободена, но зъзнеща между чужди планети.
И видя, че Земята е колкото иглено връхче.
Но нали с тази игла е ушито небето?
И се спусна обратно по пъпната връв (по конеца),
дорде не бе скъсана и бе тялото топло.
И го отърси от мравките, а очите просветнаха
като прозорци на къща, тъй рано прихлопнати.
Ах, не е, не е фанатична измислица,
че е праведен бог, а грешен е сатаната!
Но заклевам те, Боже всевишни и милостиви,
пази всички дяволи на върха на иглата!
© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018
Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.