web | Жената - грешната и святата
Земята тръпне - жетвен ден изгрява.
Обля я слънцето със зноен дъжд,
И от нивята огнен дъх отвява
Мириса зрял на буйна ръж.
Полюшват се налени класове
Като замаяни: във всяко зрънце
И стрък е ален пламък скрит и слънце.
Там нова радост мен зове -
Мен бледното на вечна сянка чедо;
Аз бързам, викам в жетвения пек:
"Вземи на слаби ми ръце ти белий сняг,
Със своя огън изгори чело ми бледо,
И мене, слънце знойно ти,
Към свойте тайни приобщи!"
© Санда Йовчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.02.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019