web | Жената - грешната и святата
Не зная помниш ли ти малкото момиче,
не зная спомняш ли си оня малък град,
скалите му със люляки обкичени,
де пролет сини пламъци горят.
Ти мина там с коси от злато,
със поглед сини пламъци развял,
и сякаш пролетта с уханния си вятър,
разсипва синия разцъфнал цвят.
Възторгът потаèн в сърцето ми остана,
ти не отгатна моя детски свен,
зарасна малката сърдечна рана
и по-дълбоки днес горят у мен.
Но някой ароматен дъх поръсва
и споменът за тебе всеки път
като след заклинание пред мен възкръсва,
щом люляките пролет зацъфтят...
© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019