web | Жената - грешната и святата
Ти си истински син на земята,
носиш лъх на хлебни поля
и широките техни обятия,
пълни с сила и трепет разлян.
В твоите стъпки вечерния вятър
свежестта си е сякаш развял,
жежко пладне е вляло в кръвта ти
разпаления слънчев метал.
Грей в очите ти пролетно слънце,
дремят облаци, мълнии спят
и примамват простори бездънни
по сънуван безкраен път.
Там в полята с пръстта разорана
с росен цвят ни посреща денят,
зреят плодове благоуханни
и по устните ни се топят.
Аз прегръщам пръстта и цветята,
упоява ме въздухът син -
че обичам синът на земята
и земята във нейния син.
© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019