web | Жената - грешната и святата
Заминаваш... В тая черна вечер
даже светлините не горят.
Спотаен - едва, едва градът
диша в мрака глухо и отсечено.
Влаковете тежки отминават,
твоят е пред мен - пухти готов...
Аз те гледам - примирен и нов,
твърдо мъката си сам сподавил.
Като привидения по перона
бродят плахи нощни светлини...
Що ни носят идещите дни? -
Думите ни само пепел ронят.
Що сме ний със нашто малко щастие
днес, кога светът в пожар гори? -
Една шепа хвръкнали искри,
що в небето пламва и угасва.
Върху жребий днес светът живее...
О, почакай малко... спри!
Как ръката ти гори!...
Прозвънява - сбогом!... Ти се смееш...
22.III.1941
© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019