web | Жената - грешната и святата
Желала бих да видя твойта родна къща,
в малкото градче с градините от сливи,
където те не чака никой да се връщаш,
и старите ти лели едва ли днес са живи.
Да чуем приказките там за старо време
и песента на кладенеца от чекръка,
а вечер край огнището, когато дремем,
да ни разкаже огъня за свойта мъка.
На пруста да пристигнат нявгашни познати,
дори и вятъра нехайно лист обрулил,
а вътре от тавана с дъсчени квадрати,
свенливо да поглеждат накачени дюли.
И да се вслушваме в сърцето на земята,
което цял живот тъй ласкаво ни мами,
наново да повярваме в молитва свята,
забравили за ден световните измами.
Да ми покажеш всичко, що ти е познато,
зида, където си играл до късна доба,
да ми покажеш всичко, що за теб е свято
и да направя кръст на майка ти пред гроба.
© Магда Петканова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019