web | Жената - грешната и святата
I
Пред радиото съм. Какво дъждовно време,
как неусетно пак настъпи есен!
Преди слухът да възприеме,
кръвта ми възприема странна песен.
Кръвта ми родствен зов дочува,
тя почва да шуми
и слушам, като в сън сънувам
плачът на селските жени.
И жилите ми са реки пенливи,
които искат да текат,
в необичаен път,
обратно къмто своя извор.
Аз пак съм в нашите поля, дъбрави,
пак тръгвам по овчарска диря,
пред радиото се изправям,
и чак сега разбирам, че кавали свирят.
Не са това овчарските кавали,
не съм пред радиото тук у нас,
това са родни сили, мойта кръв позвали,
това е от детинството ми чуден глас!
II
Няма ги, няма ги вече стадата,
няма и медни кавали.
Днес се бунтува злокобния вятър,
вей, разрушава и пали.
Медени песни се вече не пеят,
огън дими в равнините,
тътне земята и се люлее,
с кости и кърви покрита.
Ала се никога нищо не губи,
дойде ли времето мирно,
някой отново ще страда и люби,
някой ще пее безспирно.
Тежките дни са тежко олово,
падат, но болката свети.
И ще засвирят кавали отново
в песни на нови поети.
© Магда Петканова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019