Людмил Симеонов

ЗИМНО

Увлечени във своята игра,
търчат след топката хлапаци щури
и всичко им е просто на шега,
макар че вятър яростно ги брули.

Дърво и камък пукат от студа,
но как са те задъхани, щастливи,
пияни от възторг и свобода
и тъй далеч от грижите ни сиви!

Навярно са избягали от час.
А спрял за миг, усетил нежен вопъл,
завиждам им, макар и тайно, аз.
И отминавам, свит в балтона топъл.