Людмил Симеонов - Старица на пейката

СТАРИЦА НА ПЕЙКАТА

Тя всеки ден присяда тук. Край нея
тече животът пъстър и богат:
бушува пролет в парка, птици пеят,
усмихнати момичета вървят,

а над града трепти такава бистра,
такава безпределна синева!
Но тя, унесена във свойте мисли,
дори не подозира за това.

Защо е тук - съдбата знае само.
До нея с дума никой не поспря
и мъничката ѝ човешка драма
до днес навярно никой не разбра.

И ще си тръгне тя, и ще се слее
със сенките на падащия мрак,
ще опустее пейката без нея -
до утре може би, до утре пак.