СРЕДНОЩЕН ГОСТ
Дъждът е моят най-добър приятел.
Когато самотата нокти впие,
той ще почука тихо на вратата -
по чаша вино двама да изпием.
Ще помълчим, заслушани във себе си,
ще си припомним своите скиталчества,
ще капят ябълки тръпчиво-есенни,
като комети ще угасват в здрача...
Така ще се изнижат часовете
и ще си тръгне той, и ще остана
със сенките на мъртвите поети
в нощта, с дъждовен шепот разлюляна.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2020, № 7 (248)