СЕЛСКА ЧЕШМА
От жега даже камъкът се пука.
Пастирска глъч се свлича в облак прах.
Вода от чучур някъде бълбука
или това е детският ми смях?
О, този ромон тих! Като магия
ме води той по старата следа.
Привеждам се. Подлагам шепи. Пия.
И зъбите ми тръпнат от студа.
Когато пак във треска се замята
душата ми от страшната си жад,
ще ме повика с бистър глас чешмата
отново през годините назад.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2020, № 7 (248)