ЛЯСТОВИЦИ
Съборихме гнездата им, лепени
с доверие под топлите ни стрехи.
И няма никъде за тях спасение.
И няма никъде за тях утеха.
Пропъдихме доброто от душите си!
А със душа, от мъка натежала,
един от нас все пита и разпитва
за Йовковата лястовица бяла.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2021, № 3 (256)