web | Жената - грешната и святата
Не питай ме, когато морна
душата ми се разридае, -
сама - орлица сред простора -
какво таи - дали тя знае?
Не изневяра, не обида
понисат ме към скръб метежна, -
а страх нахлува и залива
сърцето с мъка безнадеждна.
Че дните ни са в пътя земен,
де всичко своя край очаква -
и ласките, които вземем,
като сълзи в нощта угасват.
© Люба Касърова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019